A FACINTATION WITH THE LOST PAST

By Babak Salari

This coming Thursday, June 28, Bulgarian photographer Nikola Mihov is presenting his new book “Forget YourPast”, Published by Janet 45 at 7PM,  Plus Tova .

 

Forget your past

I met Nikola Mihov in January, 2008, at the opening of my exhibit Faces, Bodies,

Personas: Tracing Cuban Stories in Sofia. He was born in 1982, seven years before

the end of the regime. As a young boy he had wanted to become a football

player, but the political changes brought unexpected hardship. Nikola lived with

his mother and when she lost her job, he worked selling newspapers. At twenty,

he moved to Paris, where he was overwhelmed by the city’s art and culture, and

developed a special passion for photography.

Five years later Nikola returned to Bulgaria. Readjusting to his native country, he

began to see that there was an enormous gap between Bulgaria’s present and

its communist past. It was as if there was a collective will to forget or to pretend,

perhaps, that the regime had never really happened. Following in the footsteps

of his mother, a historian, he began researching the period.

Nikola’s interest in the communist-era monuments was ignited through his

contact with the platform Trace, initiated by a group of Bulgarian architects living

in France. Constructed at enormous expense, but now falling into ruins, these

monuments represent a strange crossover. Their existence testifies to the power

of the former state, while their decay is a metaphor of its failure. The monuments

are controversial. Many want them torn down, seeing them only as ongoing

propaganda. But others see them as part of Bulgaria’s cultural heritage, of what

was and no longer is. And indeed, they represent what the country went through.

Nikola was fascinated by these monuments. Not just by their hulking shapes,

but by their sociology. Not just by how they are seen today, but also by where

they came from, who designed and built them. He began traveling through the

country, talking to people, interviewing sculptors and architects, digging through

archives, and, of course, taking photographs. The results are the exhibition Forget

Your Past, numerous publications in the media and the eponymous book.

I first saw these prints exhibited in a little room at a festival in Northwestern

Bulgaria. The contrast between the huge scale of the monuments and the

diminutive size of the room gave the photographs an unusual, poignant quality.

I wondered what Nikola had to say with them and how he had captured the

spirit of these giant, soulless constructions.

Because of the straightforward, realistic style, it is sometimes easy to miss the

subtlety of Nikola’s compositions. Look at his photograph of the Memorial House

of the Bulgarian Communist Party on Mount Buzludja (page 9), for example.

© Nikola Mihov, Forget Your Past

© Nikola Mihov, Forget Your Past

The first impression is one of might and power: two giant fists tightly holding

two burning torches. But a closer look brings you into the image and reveals

the figure of a boy posing atop one of the hands. The diminutive size of the

figure ought to emphasize the sculpture’s scale, but instead it seems to ridicule

it. The eye then follows an almost invisible diagonal line to the top right of the

picture where the monument is seen in the distance. Once a mighty symbol

of the old state, it is now shoved off into a corner, a vestige of its former self.

And if that is a powerful metaphor of the past, the image of the 1,300 Years of

Bulgaria Monument in Sofia on page 91 is an ironic summary of the present. In

it, Nikola has had the impertinence to not actually include the monument itself.

The picture was taken from its top, looking out across the plaza. All we see from it

is its shadow, filling the square. It has a distinct, easily recognizable and vaguely

menacing shape. But it is only a shadow and it is retreating, fading away, like

the old state it represents. Then, following the shadow’s line, we see the new

monuments that have come to replace it, huge Coca Cola and McDonald’s signs

on the roofs of the surrounding buildings.

© Nikola Mihov, Forget Your Past

© Nikola Mihov, Forget Your Past

 

Nikola Mihov belongs to a generation of change. He has managed to turn his

portrayals of the communist-era monuments into a bridge between the past

and the present. I am hopeful that his photographs will help Bulgaria deal with

the complex issues surrounding these monuments and the enormous changes

of the past two decades.

Montreal, June, 2012

 

по следите на изгубеното минало

За първи път се срещнах с Никола Михов през януари 2008-а година на от-

криването на моята изложба „Лица, тела, персонажи: истории от Куба” в Со-

фия. Никола е роден през 1982 г., седем години преди края на комунистиче-

ския режим. Като малък иска да стане футболист, но политическите събития

от 1989 г. променят съдбата му. Скоро след настъпването на демократични-

те промени майка му остава без работа и той започва да продава вестници.

Когато става на двайсет, заминава за Париж. Културата и изкуствата го пле-

няват и той се отдава на едно от тях – фотографията.

Пет години по-късно Никола се завръща в България. Адаптирайки се към

живота в родината си осъзнава, че между съвремието и комунистическото

минало съществува една истинска пропаст. Макар да е роден преди проме-

ните, той почти няма спомени от това време. Струва му се, че днес има ко-

лективна воля миналото да бъде забравено и че обществото се преструва,

че комунистическият режим никога не се е случвал. Следвайки примера на

майка си, която е историк, Никола се захваща с проучвания.

Участието му в платформата „Следа”, основана от български артисти, жи-

веещи във Франция е първият му контакт като фотограф с паметниците от

времето на комунизма. Създадени с много средства, а днес изоставени, тези

паметници представляват интересен парадокс. От една страна те са свиде-

телство за мощта на режима, а от друга – за неговия крах. Днес те предиз-

викват противоречиви реакции. Мнозина ги приемат като пропаганден ин-

струмент, който трябва да бъде унищожен. А други гледат на тях като на част

от културното наследство на България.

Никола е заинтригуван не просто от самите паметници, а и от социологията

на създаването им. Не просто от начина, по който обществото гледа на тях,

а и от замисъла и реализацията им. Той пътува из страната, говори с обик-

новени хора, среща се със скулптори и архитекти, издирва архиви, събира

информация и, разбира се, снима. Резултатът е изложбата Forget Your Past,

многобройни публикации в медиите и издаването на едноименната книга.

За първи път видях фотографиите на Никола изложени в една от стаите на

бившето училище в с. Бела Речка по време на Фестивала на спомените през

2009 г. Контрастът между мащаба на паметниците и размера на помещението

беше особено въздействащ. Запитах се какво е посланието на фотографиите

и как Никола е успял да улови духа на тези бездушни гигантски постройки.

Неговият реалистичен и донякъде директен фотографски подход лесно

може да отвлече вниманието от замисъла на композициите. Добър пример

за това е снимката на подхода към Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа

(стр. 9). Първото впечатление от тази фотография е за внушителност – две

гигантски ръце, здраво стиснали запалени факли. Но вглеждайки се по-вни-

мателно, забелязваме момче, което се е качило върху ръцете и позира за

снимка. Малката фигура би трябвало да подчертае мащаба на скулптура-

та, но вместо това изглежда, че момчето и‘ се подиграва. После погледът ни

се плъзга по диагонала към паметника в горния десен ъгъл. Някогашният

символ на комунистическата партия, изтикан в периферията на кадъра, се е

превърнал в сянка на самия себе си. И ако това е метафора на миналото, то

снимката от върха на паметника „1300 години България” в София (стр. 91) е

иронично обобщение на настоящето. Тук самият монумент отсъства от ком-

позицията, като единственото, което се вижда, е сянката му – разпознава-

ема и леко заплашителна. Но това е сянка, която се смалява и изчезва – като

държавата, която го е създала. След което погледът ни се спира върху два

от паметниците на новото време – огромните реклами на Кока-Кола и Мак-

доналдс по покривите на околните сгради.

Никола Михов е от поколението, което търси промяната, а снимките му на

паметниците от времето на комунизма се превръщат в мост между минало

и настояще. Надявам се книгата, която държите в ръцете си да спомогне за

осмислянето на тази връзка, както и на огромните промени в българското

общество през последните две десетилетия.

Монреал, юни 2012__

This entry was posted in News. Bookmark the permalink.

Comments are closed.